Pегионален център - ПЛОВДИВ
ЗАДРУГА НА МАЙСТОРИТЕ НА НАРОДНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ

Въвеждане в майсторско звание

За първи път през 1999 год. беше направен опит да бъде възстановен занаятчийския празник в Пловдив. Последваха още няколко опита, докато на 12 декември 2005 год. с неоценимата помощ на колектива на Регионален етнографски музей в Стария град бе окончателно възстановен отколешния празник на майсторите в Пловдив - Св. Спиридон, в пълният му блясък. 
И до днес традицията се спазва безкомпромисно.
За радост на историци и майстори беше извадена от забвение и възродена една обредност, която демонстрира нагледно приемствеността между старите еснафи* от XIX  и началото на XX век и техните потомци от ЗМНХЗ през XXI век. 
Всяка година на този ден РЕМ и ЗМНХЗ организират - "Ден на Майстора" с всичките му салтанати. Който не вярва, може да посети Старият град на 12.XII. и сам да се убеди. 
По-долу Ви представям последователността при честването на Св. Спиридон през 2005 год., тъй като обредността на празника е същата и днес (всъщност е била същата или поне много подобна и преди сто години):

 *Еснаф - в исторически смисъл не означава - тесногръд човек, а сдружение на майстори от един занаят, нещо подобно на днешните браншови профсъюзи


На 12 декември (Денят на Св. Спиридон) 2005 г. (понеделник) от 11.00 часа Задругата на майсторите на народни художествени занаяти ЗМНХЗ – група Пловдив в партньорство с Етнографски музей – Пловдив, ще възпроизведе ритуала по въвеждане в майсторско звание на 16 новоприети майстори (златари, дърворезбари, железари и иконописци), положили успешно изпит пред нарочни комисии.

                Въвеждане в майсторско звание

        Въвеждането в майсторско звание е традиционен обред, битуващ в средите на занаятчиите.   Най-точни податки за начина на провеждането му има от ХVІІІ век. Сакрализацията, тържествеността и религиозните елементи са основна част от ритуала. Етнографски музей – Пловдив си постави за цел възпроизвеждането на обреда в неговия автентичен вариант от периода на Възраждането.

        Всяко еснафско сдружение има за свой защитник патрон-светец. Денят на този светец е едновременно и празник на еснафа. “За този празник се разхвърлял на целия еснаф данък по известно количество восък, или пари, всекиму според силите. С восъка правели голяма свещ за църквата, а с парите приготвяли зиафет (банкет, угощение). На празника всичкият еснаф – майстори, калфи и чираци отивали в черква и запалвали голямата свещ пред олтара”.

                Еснафски празник. 

        І.В църквата:

        Ритуалът ще започне в църквата “Св. Богородица” (11.00 часа) с молебен (литургия) от свещеник. Занаятчиите носят в църквата и нареждат: коливо (варено жито, украсено и нашарено) за здраве, петохлебие с характерната украса от религиозни мотиви и разноцветни бонбони, виноикона на Св. Спиридон – покровител на медникари, собаджии, златари, часовникари, грънчари, обущари, чехлари и знамето на занаятчийския еснаф. По време на литургията свещеникът споменава “в време на велики вход” имената на всички живи и починали майстори.След службата на всички присъстващи се раздава от осветеното жито (коливо), от хляба (петохлебие).

        ІІ. Шествието:

        След молебена тръгва процесия (шествие) от храма до двора на Етнографски музей. Начело вървят две момчета, носещи занаятчийското знаме, знамето на Общото занаятчийско сдружение и иконата на светеца-покровител, хоругви. Пръв в шествието е устабашията или най-стария и почитан майстор. Той носи в ръцете си тояга с червена ябълка на върха –знак за плодородие, берекет и обновяване; останалите майстори, а след тях са калфите или кандидат-майсторите. Цялата процесия е съпроводена от музиканти с гайди, кавали, тъпан и други музикални инструменти; множество граждани.

        ІІІ. Посвещаването в майсторско звание – тестерлик (в двора на музея):

        Процесията спира в двора на музея (около 12.00 часа), където устабашията ще държи реч към кандидат-майсторите и ще извърши ритуалните действия по посвещаването в майсторско звание. Старите майстори ще завържат майсторските пояси на младите и ще им връчат символичен набор от инструменти като за начало. Устабашията им плесва по врата един шамар с думите: “Чирам олъ”, т.е. “Стани като мен”! Най-старият майстор лисва менче с вода и кани всички на откриване на изложбата.

        ІV. Майсторска изложба: 

        Следва откриване на изложба “Старите, сегашните и новите майстори”, където младите са изложили произведенията, с които са положили изпита за майстори; както и такива на стари и утвърдени вече майстори.


СВЕТИ СПИРИДОН  (12 декември)

Народният култ към Св. Спиридон е познат главно в Среднородопския дял. Според народните вярвания светецът пази хората от обриви, пъпки и циреи (струпи), а също от рани и порязване.

Още преди да е изгряло слънцето, всяка жена меси и изпича по един колак, който раздава сутринта из махалата за здраве. През целия ден не се похваща никаква работа – не се крои и шие; не се варят зърна от жито или царевица, за да не излизат пъпки и рани по тялото.

На отделни места в страната Св. Спиридон се празнува за опазване на добитъка и особено на конете. Жените приготвят и раздават, тичайки, топли погачи.

В Троянско е разпространено поверието, че на този ден “слънцето спира да се движи и поема обратния път към лятото”. 

В Асеновградско и Смолянско Св. Спиридон се почита като патрон на занаятчиите и особено от обущарите, като според местната легенда самият той някога бил обущар. В нея се разказва, че Св. Спиридон тръгнал с магарето си на сбор, но селяните отрязали главата на животното. На сутринта светецът залепил отрязаната глава и хората го признали за светец.

Св. Спиридон се почита и като покровител-закрилник на абаджийско-терзийския еснаф, тъй като според друга легенда той можел да изтъче за един ден няколко топа аба, а от изрезките на ушитите от него дрехи да направи чувал. Освен обущари и терзии на този ден празнуват тухлари, грънчари, бакърджии, керемидчии, златари, казанджии и други.

Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски манифестации и народни веселия. Занаятчиите, празнично облечени, заедно с жените и децата си, начело със знамето на еснафа и музика, отивали в църквата за тържествен молебен.

За службата жените носели “Иснафско пендихаро” (петохлебие) за здравето на всички живи майстори и славели. Освен това се правело “коливо” за живите и за мъртвите, което било много нашарено, за да го познават и да палят свещи на него. След службата имало панихида за починалите занаятчии. Най-много средства еснафските сдружения на патронния празник изразходвали за музиката, восъка за свещите и за дарения. В чест на светеца еснафската организация закупувала с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и се организирала обща трапеза. Курбанът се раздавал след приключване на църковната служба.

Осведомител: Соня Семерджиева -  специалист в РЕМ - ПЛОВДИВ


Из спомените на Стойна Кръстанова – Кака,  за основаването на ЗМНХЗ:

През 1967 г. се основа Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Знам за някои подробности от основателите. Няколко души решили да си направят самостоятелна организация. От десетина човека от София и от Пловдив събрали експонати и направили голяма изложба в зала Универсиада. Петко Пет­ков беше адвокат, но по онова време не са му разрешавали да практикува тази про­фесия и той работеше художествени кожи. Той е бил един от организаторите. Когато Тодор Живков дошъл да разгледа изложбата, Петко Петков се изправил и казал:

- Другарю Живков, вижте, ние сме майстори, това сме направили.

Всички те преди са работели в Творческия фонд на Съюза на художниците, обединя­ват се и решават да пробват, ако стане.

Тодор Живков погледнал нещата и казал:

- Утре двама от вас да дойдат при мен!

Тогава Петко и не си спомням още кой беше, отишли при Тодор Живков - това е 1967 г. Той извикал някакъв негов секретар и са направили постановление, с което да се образува Задруга на майсторите - на майстори, не на художници. И по този начин се образувала Задруга на майсторите на народни художествени занаяти.

Може това да е само една от гледните точки, но така или иначе Задругата се създаде, тръгна и много хубаво работеше.

Тогава секретар на пловдивската група беше Нестор Васев. Първите учредители на Задругата  в Пловдив бяха бай Пейко Вълчев, Нестор Васев, бай  Манахил Манахилов, Павлина Пенелова и още един - не си спомням точно кой.

През 1968 г., когато ме приеха и мен, аз бях шестата. След това групата се разрасна.

[Красимира Хр. Кръстанова -  „Стойна Кръстанова – Кака”  (творчески портрет);

  Пловдив 2009; стр. 35;]

Уебсайт в alle.bg