Pегионален център - ПЛОВДИВ
    ДОБРЕ ДОШЛИ,
        
     На стената на Национално сдружение  - 

"ЗАДРУГА НА МАЙСТОРИТЕ НА НАРОДНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ"
(Регионален център - ПЛОВДИВ)
 

Национално сдружение - "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти" (ЗМНХЗ) към момента е най-старото,   действащо занаятчийско обединение в България.

ЗМНХЗ е създадена през 1967 година (Постановление на Министерски съвет № 525, публикувано в Държавен вестник на 10.IV.1967 г.) и въпреки превратностите на обществено-политическото развитие продължава да съществува и до днес. Това е така понеже Задругата (за краткост) постепенно се превърна от професионална в творческа организация. Основната й цел стана съхраняване и развитие на традиционните занаяти, с акцент върху техните художествени качества - онази сплав между приложност и изящество, която те кара да се усмихваш. Друга много важна задача на Задругата е обучаването на нови майстори и откриването на самородни таланти, които да продължават автентичните, народни традиции в занаятите.

Тази страница има чисто информативен характер за дейността на ЗМНХЗ, за самите занаяти и за техните майстори. Всеки, който се чувства пристрастен би могъл да стане част от екипа или по свой начин да подпомогне запазването и популяризирането на автентичните народни занаяти, които безусловно са част от културното наследство на народа ни.

Днес, в модерните времена на масово производство и глобализъм, не е точно времето да сечем корените си. Помислете, какво би казал прадядо Ви по въпроса.



Задруга на майсторите е разделена на регионални структури, които покриват по-голямата част от територията на България. Териториалният обхват на регионалните центрове е както следва:

Регионален център Варна обхваща области: Варненска, Бургаска, Ямболска, Шуменска, Разградска и Добричка.

Регионален център Враца обхваща области: Врачанска, Монтанска и Видинска.

Регионален център Габрово обхваща области: Габровска, Великотърновска, Старозагорска, Търговищка и Русенска.

Регионален център Пловдив обхваща области: Пловдивска, Пазарджишка, Сливенска, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска.

Регионален център София обхваща области: Софийска, Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка.

Регионален център Троян обхваща области: Плевенска, Ловешка и Силистренска.

Всеки регионален център действа относително самостоятелно в рамките на националното сдружение.

За добро или зло регионалният център в Пловдив и в частност – пловдивската група е най-голямата и определено най-активната  в ЗМНХЗ. Всъщност, пловдивската група си е съвсем нормална, а по-скоро такива занаятчийски центрове като Троян и Габрово или пък столицата – София, има какво да наваксват.


Така че тук може да разберете какво става в Пловдив. 

Вярно е, че Пловдив е „провинция”, но както сме чували да казват: „провинция, ама римска”!





                             Страницата на регионален център - Пловдив е в процес на разработка.
                             Това е междинен вариант; за окончателният ще трябва малко търпение...
                             или пък повечко, само времето ще покаже.

НОВИНИ:

Традициите са това, което успеем да съхраним и продължим!

12 Август 2011

Може ли на занаятчийската улица в Трявна да си купиш мускалчета с розово масло по лев парчето, евтин чипровски килим или сребърни пафти с типични български инкрустации на килограм?

Може. С уговорката, че на закупената стока ще откриеш познатото "Произведено в Китай". Изписано на латиница за по-голяма убедителност.

Предлагат се и български шевици, традиционни български грънци, българска бродерия...

Отново от китайци произведени.

Засега от Задругата на майсторите само се оплакват от нелоялната конкуренция и сигнализират по всички възможни инстанции за нея, но никакъв резултат няма, а скоро може би и няма да има. Защото поредният абсурд се поддържа и подкрепя от представители на български фирми, произвеждащи сувенири в Китай. Те изпращат свои хора на проучване в магазините с традиционни български сувенири. Издирват се оригинални произведения на наши майстори-занаятчии, снимат се с най-големи подробности и след това се поръчват за изработка в Китай. Българите дори правят специални матрици на компютър, за да улеснят китайските производители. И започва ширпотребата, която днес залива българските пазари, пристигнала с тирове и кораби у нас, без да се знае какви митнически такси и акцизи се плащат.

Така е. Говорим спокойно, че със застаряването на нацията ни стареят и майсторите на традиционните български стоки, а занаятите западат и изчезват. Е, каквото изчезва тук, китайците го поемат, за да няма липса и да се потвърди законът, че празно място природата не търпи.

Имитациите са много по-евтини, а са много близки до оригинала. Старателните китайци ни предлагат ментета, но изящни и търсени. А обеднелите българи нали точно евтинкото търсят.

И понеже се разбра, че у нас все по-рядко се раждат българчета, се безпокоим, че тази новина ще стигне и до китайците. И те ще започнат и българчета да произвеждат и да ни залеят държавата със стока. Едни такива хубавки, червенобузести, като истински. Дано се съобразят да ги произвеждат без дръпнати очички... Та да са по-близко до оригинала!

Петър Софрониев

20 Март 2011
Българските стари занаяти постепенно умират. Това каза за радио "Фокус" - Пловдив Грозделина Георгиева, от Етнографския музей в Пловдив. Все по-трудно техните изделия си намират място на пазара. В града останаха малко тъкачи, като Елена Драмова и Маряна Димитрова, например. В Пловдив е и един от най-добрите медникари – Благой Попов. В момента той прави медни ракиени казани само, тъй като това е основно търсенето. Известен е все още и пловдивският ковач Димо Димов, останал единствен. От дърворезбарите се знае за Иван Ангелов, който е председател на Задругата. В Пловдив има и двама известни ножари, единият от тях е Кирил Колинов, който прави стари ножове, изработвал е такива на много видни личности. Има много бижутери и златари. Техните произведения са уникати, те са по-скъпи и в това е проблемът, каза Георгиева. Преди е имало магазини на Задругата, държавата поемала част от средствата и стоките на занаятчиите са били на достъпни цени, имало е и големи поръчки. Сега всеки се спасява сам, каза Георгиева. Всеки сам си търси пазари и има опасност занаятите да загинат. Именно затова в Пловдив ежегодно се организира  седмица на занаятите, за да се поддържа интереса към тях. За майстори на мартеници у нас не може да се говори, защото рядко има такива, които правят автентични мартеници, по стара традиция, с послания, без да са натруфени и пластмасови, от природни материали като вълна например, каза Георгиева. Тя посочи за пример произведенията на Маряна Димитрова. Занаятчиите вече губят и външния пазар, нямат организиран такъв, така както това е било едно време. Външният пазар е бил осигуряван и контролиран от държавата. Сега тя е абдикирала, смята Георгиева. Това е жалко, тъй като чужденците много харесват произведенията на нашите майстори, по този начин ние губим нашата автентичност. Навън нямат такива майстори и затова търсят българското. В социализма Германия редовно е правила поръчки на наши майстори и е осигурявала пазар за тях. След време нашите майстори ще ги търсим с лупа, каза Грозделина Георгиева. Тя посочи и някои занаяти, които вече са изчезнали, като правенето на плъст, например и като плетенето на беленица от царевична шума. Това нещо е голяма атракция, това са нашите традиции. Абаджийството и гайтанджийството също отмират, каза Георгиева.Цветана ТОНЧЕВА
ЗАДРУГА НА МАЙСТОРИТЕ НА НАРОДНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ
Уебсайт в alle.bg